Infinity

Видях я със затворени очи, в един тих момент.

Първо беше тъмно — съвсем нищо. После ято птици разцепи тъмнината. Бяха бързи. Толкова бързи, че не можах да ги задържа. Затова ги нарисувах как излизат извън рамката; те никога нямаше да останат вътре в нея.

Вълнуващото при ятото е, че никой не командва. Няма водеща птица. Всяка гледа само най-близките до себе си и всяка задава посоката, а от това цялото тяло завива, сякаш е решило нещо заедно. Хиляди отделни избора, които отвън изглеждат като един ум.